Васил Левски (на български: Васил Левски; истинско име Васил Иванов Кунчев; 6 (18) юли 1837 г., Карлово – 6 (18) февруари 1873 г., София) е български политик, революционер, участник в националноосвободителното движение в България. Национален герой на България, известен като „Апостола на свободата“ (на български: Апостола на свободата). Той е един от „четиримата велики“ (Четиримата големци) на българското освободително движение от Османската империя, към които се причисляват още Христо Ботев, Георги Стойков Раковски и Любен Каравелов.

Име

Името при раждането – Васил Иванов Кунчев (в тогавашния правопис – Василий). В монашеството – йеродякон Игнатий (Кунчев). Според духовното си достойнство е имал подземното прозвище Дякона. Васил Левски – най-известният подземен прякор, от името на животното лъв. Други прякори са Главния Книжар, Тропчо, Драгойчо. Използвал е и чужди псевдоними, по-специално арменския Ованес и няколко турски: Aslan Dervishoolu K’rjalъ (т.е. „Лъв, син на дервиш, успешен човек“; срв. к’ржали), efendi Aslan Dervishoolu и Jin gibi. Като цяло той има повече от петдесет псевдонима и измислени фамилии, тъй като ги сменя почти всяка седмица по време на революционната си дейност в България.

След смъртта на Левски, през 80-те и 90-те години на XIX в., той става широко известен като „Апостола на свободата“ или просто „Апостола“. Това прозвище е особено популяризирано от Иван Вазов, класик на българската литература.

Ранни години

Учи в Карлово във „взаимно училище“ (където е възприета системата Бел-Ланкастър; такива училища са много популярни през периода на националното възраждане в България). Васил Кунчев е послушник в Хилендарския манастир на Атон при чичо си, две години учи в училището в Стара Загора и една година в Пловдив в духовната семинария, след което на 7 декември 1858 г. е постриган за монах в Сопот под името Игнатий. През следващата година, 1859 г., е ръкоположен за йеродякон. Владее добре турски, гръцки и арменски език.

През 1861 г. под влиянието на Георги Раковски (чичо на съветския партиен деец Х. Г. Раковски) 24-годишният отец Игнатий се посвещава на революционна дейност и напуска манастира.

Революционна дейност

През 1862 г. Васил-Игнатий Кунчев е в Сърбия и участва в Първата българска легия под ръководството на Раковски. За храбростта си в битката с турците получава прозвището „Левски“, което остава до края на живота му (според друга версия получава прозвището „Левски“ – диалектно „лъв“ – в младежките си години, когато в спор със съселяните си прескача широк овраг). Участва в организирането на четите, за да може четниците да се вдигнат на въстание срещу турците с подкрепата на Сърбия. През 1863 г. влиза нелегално в България през Румъния и в присъствието на свои съмишленици отрязва монашеските си коси, като заявява, че се смята за светски „дякон Васил“. Чичо му, който по това време вече е станал архимандрит, започва разследване срещу племенника си, но пловдивският митрополит го неутрализира. През 1864-1866 г. Левски учителства във Войнягово, а през 1867 г. – в Еникьой, Бесарабия (днешна Молдова; през 1856-1878 г., според Парижкия мир, тази територия е част от Османската империя), като навсякъде пропагандира „патриотични групи“ и подстрекава народа срещу турците. След това отново посещава Румъния и Сърбия, където се среща с Раковски, назначен е за знаменосец в четата на Панайот Хитов и участва във Втората българска легия (1867-1868 г.), която организира в Сърбия.

След това се разочарова от четническата тактика и стига до извода, че е необходимо да се подготви народът за въстание постепенно, като се създаде широка революционна мрежа по места, без да се разчита на външна помощ от Сърбия, а по-късно – и без да се разчита на българската емиграция. През 1868 г. започва работа в „Българското дружество“ в Букурещ, където се запознава с поета Христо Ботев. През 1869 г. обикаля цяла България с разузнавателна и пропагандна цел, като координира дейността на комитетите за подготовка на въстанието във всички градове. През 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и скоро пренася дейността му в България, създавайки нелегална „Вътрешна революционна организация“. Комитетът се обявява за нелегално „Временно правителство на България“, активизира се във всички слоеве на обществото, извършва терористична дейност и активно закупува оръжие.

В бъдеще Левски вижда България като свята и чиста република.

Смъртта на

На 22 септември 1872 г. голяма група заговорници е арестувана при нападение над турска поща. Левски е против тази акция. Арестуването на членовете му излага на риск мрежата от организации и лично Левски. БРЦК нарежда на Левски незабавно да вдигне въстание, но той пренебрегва заповедта и решава да избяга в Румъния, като заграбва архива на Вътрешната революционна организация от Ловеч. В Къкрина, източно от Ловеч, той е арестуван на 27 декември 1872 г. от турската полиция. Той успява да унищожи документите.

Съществуват редица версии за това кой е предал Левски. Дълго време се твърди, че виновникът е свещеник Кръстьо, член на комитета на ВРО в Ловеч; тази версия вече е опровергана като цяло. Но много историци се питат дали Левски изобщо е бил предаден от някого. За това говори фактът, че в залавянето му е участвала само малка полицейска група, а арестуваният е бил изпратен в Търново за разпознаване; очевидно турците изобщо не са имали представа кой е попаднал в ръцете им. В Търново Левски бил идентифициран. Той е транспортиран в София и изправен пред съда. На процеса Левски не казал нищо за мрежата от комитети, като се позовал на правото, дадено от султана на християните да не свидетелстват един срещу друг.

Османският съд осъжда Васил Кунчев на смърт; след одобряване на присъдата от султана, на 6 (18) февруари 1873 г. (обикновено се празнува по Юлианския календар, 19 февруари с.г.) „Апостолът на свободата“ е обесен извън пределите на София. В днешно време градът се е разраснал така, че това място се намира в централната му част (близо до университета). Мястото на погребението на Левски не е известно точно, през XX в. са направени няколко изявления за намиране на останките му, но достоверността им е много съмнителна.